ЛилАнкееее, McQueen ако те види..

Вчера на официално откриване в Музейната ГАЛЕРИЯ на Модерното изкуство бе поставено началото на седмицата на Анди Уорхол в София. Под звуците на Velvet Underground (подчертавам Underground!!) бяха открити 10 сериграфии на Монро, представени за първи път в България. И до тук с хубавото.

Платната пред картините бяха дръпнати от 10 български жени, коя от коя по-жалка в опитите си да се докара в арт визия и да се държи на място. Аз най-много се накефих на ДесиСлава, която си дойде като селянка и стоеше толкова естествено в дрехите си. Соня Немска беше Мерилин, ама с дебели крака, Емилия, Ивана и Камелия няма да ги коментирам даже, особено последната. Глория и Преслава бяха приятни, а Анелия я уважавам по други поводи. НО! Става по-забавано.

Аксиния беше опустошила мръснишкото си лице с прическа ала Николета Лозанова, само че или а) фризьорът и се е изгаврил или б) същият е некадърен. Няма значение, важното е, че резултатът е 'оскубана кокошка'.

И сега най-важното. Лилана. НЕ, ЛилАна! Ще цитирам Ники, че за друго нямам сили: 'McQueen ако я беше видял тази ЛилАна щеше да възкръсне, да я пребие и пак да почине...' И още нещо - силиконовите презрамки са so not McQueen, момичеее!Иначе галеристката и възлюбена на Краси Гергов (това си е важно уточнение!) - Деница Атанасова, се беше барнала със симпатична прическа, модерно червило и последен модел на Givenchy. Брааааааво.

Снимките са собственост на ViewSofia.

И честит ми първи рожден ден!

За една годинка станаха толкова много неща и толкова много от тези наистина много неща са благодарение на това малко парченце рай тук, че не измислям как да му се отблагодаря.
За това ви черпя по едно виртуално мартини и ви пожелавам лятото да дойде по-бързо - с роклите, плажовете, вятъра и сутрешните прибирания с обувките в ръка.
Междувременно, ей това парче ужасно го харесвах като бях на 9 годинки :))))

U've been a baad girl, Gaga, a very baaad girl!

Колкото повече започва да ме дразни, толкова повече започва да ме кефи. Аnd Honey B is such a baad, bad girl!

Lady Gaga ft Beyonce - Telephone Official Music Video Preview HD TEETH

And now it's officially over.

Париж, 9-ти март, вторник.
Това беше.
Окончателно.
Струва ми се някак неправилно да критикувам или изобщо анализирам. Със сигурност това ще е най-одумваната колекция, със сигурност всеки ще я гледа, повлиян от смъртта му, със сигурност всеки ще я чувства по различен начин именно заради това.
Факт е обаче, че колекцията. или поне частта от нея, е шедьовър. На мен ми изглежда недовършена, губи ми се спойката и цялостната концепция и това ме кара само още повече да съжалявам, че лошото дете на модата го няма, за да ми я покаже в пълния си блясък.

Vogue.. Turkey.

Та значи.. Турция си имат Vogue. Да са живи и здрави.
Ние си нямаме. Скоро няма и да имаме. Ама да сме живи и здрави и ние.. и честит 3ти март дето се вика.
Иначе премиерният брой е в ограничен тираж от 1000 бройки и е с епичните 562 страници. Първото лице, имащо частта да краси турската корица, която междувпрочем е авторска (щото така се прави!), е Джесика Стам. А изданието, само по себе си, е доста интересно и издържано в дизайна. Може да надзърнеш тук.
.

Просяците на Париж

Кажи ми, че ме мразиш. Хайде де, кажи го. И аз ще ти го кажа. И ще е сладко, ще видиш.
Не ми се обича. То е скучно. Всички го правят. Искам да мразя и да премразя, от дъното на душата си и от върха на пръстите си. За да ги желаеш и да не ти ги дам и да ги целуваш когато не искаш.
Искам да ме заведеш в Париж, но не за да ме прегръщаш под Айфеловата кула, а за да видя просяците. Просяците на Париж да просят красота в най-красивия град. И да не я открият. И да го мразят както аз мразя тебе. В сините ти очи и белите ти зъби. С банските на лалета и плочите в мазето. И колкото е красиво, толкова да е грозно.
И в Сахара искам да отида. Да броя пяскъка и да търся змии. Такива като мен – голи, студени, красиви и долни. Да се галя в тях и да ме топлят.
Искам и на Луната. За да гледам света от високо и да му се смея. Да се подигравам на любовта и на глупаците й. После да плача, задето на съм като тях. И пак да се смея в съзлите си, без да ме разбираш.
И после цяла, цяла нощ да си играя с косите на самодивите и да тичам с тях по кралства и дворове.
И принцеса да съм искам, с дълга златна коса и нежни бели ръце. И да се редят принцовете за мен с пантофки и диаманти да ме подкупват. Да се смея и на тях, а нощем да ходя при просяка и да му се давам цялата. Да викам от блаженство и да се смея с глас на света.
И после да обличам изтърканите джинси и да ходя там на гарата, с бели маратонки и блясък в косите.
.

Never as good as the first time?

Пижо и Пенда - Приказна градка история

Пижо и Пенда да се наричат, до живот да се обичат, казал е народът, но времената се менят, сезоните също и традициите не са това, което бяха.

Пижо – момък за чудо и приказ, ала Пенда – ненаситна и игрива, на едно място се не спира. Обичал я Пижо, гледал я, а тя, високомерна, наперена, не обръщала внимание ни на бързия му кон, ни на страшната му пушка.

И оставал все сам, момъкът Пижо, влюбен и изгубен по Пенда.
Стайлинг: Мила Мутафчиева
Фотография: Иван Цуцуманов
Пенда: Елизабет @ Ivet Fashion
Пижо: Сергей

ViewSofia March 2010
Click for larger images