Its just that the time was wrong

Тук съм! Говоря с камери, пиша смси, спя по малко, моля се за лято, мисля за италианци и славянци, мечтая за рокли с голи рамене и смлени малини.
И обичам. Най-вече пържените картофки на мама, желираните сърца и косата си, но не е малко.
Aко можех и да рисувам, сигурно щях да съм много щастлива. Ама не мога.
Cant win em all.

А тия дни, ако най-накрая се наканя да си отворя Reader, може и да споделя нещо смислено. Но надали..

If u ever see an angel, u'll recognize it

New hair, same face! Click for larger!!

Ps: Аз пък съм рижава.

И дето се вика, честита баня!

Тази вечер/нощ/сутрин креативната ми мисъл я удари велико вдъхновение. И понеже като цяло тука умирам от простотия, а същата тази креативна мисъл не я бива в много сложни работи, реших да се заема с нещо по-простичко - редизайн на блога. Не, че и с това се справих сама..
За сладките банерчета отдолу му помогна Васко, докато се чудеше дали щипалката на стената му е инвалид. Междувременно аз зашлевих един комар. Header-a обаче, сама го надписах (без ударение е, знам), докато ядях любимите бисквитки на млякото, без мляко (Oreo, балъци такива). Старите линкове още са сини, ама забравете да ги оправям всички.. така или иначе има лилави някъде в началото :D Утре ще хвана някой да ми оправи и html кода, щото там вече положението е много китайско.
Та така.. резултата е по-малко цвят, по-мръсно бяло и по-як header. Сега остава да измислим само какво да правим утре..

And it goes like this..

Точно ей така искам. И точно ей така не мога. И едва ли е защото не съм руса.

Накрая той не скача. Много ясно.

И тя си тръгва. Много ясно.

Защото винаги така става.

Fashion blogs are oh so boring.

So, no worries.
Fuck u very much. Genious.
.

Hello. My name is whatever and I absolutely cannot write posts any more.

Haute Couture Fashion Weeks започнаха.

На мен ми е абсолютно все тая.

Това е снимка на рекламна кампания от преди 8 сезона.

Фрея още е с дълга коса, Аня тъкмо си я беше отрязала.

Вече направих четвърта 'Fall Winter Ads' папка.

Малко съм по-голяма.

Пак ми е все тая.

Сънувам неправилните хора.

Случват се лоши неща.

Обаче аз съм голяма и се справям.

Средната продължителност на един блог била година и половина.

Явно моят умира.

Едно време по се справях.

Но

все

тая.

Love me. Badly.

Ще нося каквото си искам, както си искам. Ще ходя където си искам, когато си искам. Ще правя каквото си искам, с когото аз си поискам. Защото живота си е мой. И за ваше сведение, се справям чудесно. Гледайте си и вие вашия.

A, и междудругото, честито лято. Отиде му модната насоченост на тоя блог.

Не забравяйте сметаната във фризера

Всъщност излъгах. Нито красиви жени, нито Париж оправят нещата в дъждовните летни нощи.

Повече помагат Heligoland, More, XX, вино и шоколад. И сметана е добре, ако не сте я забравили във фризера предната нощ.

А по принцип най-много помага гол мъж.

К'вото имате, нали..

Приказки от една нощ.

Моята приказка за твоята нощ.

Стайлинг: Мила Мутафчиева
Фотография: Иван Цуцуманов
Грим: Надежда Цветкова и Ивета Ванкова за M.A.C. Cosmetics
Модели: Боряна и Деница @ Ivet Fashion

Благодарим за любезното съдействие на CabaretClub Mascara

ViewSofia Маy 2010

Click for larger images

И честит ми първи рожден ден!

За една годинка станаха толкова много неща и толкова много от тези наистина много неща са благодарение на това малко парченце рай тук, че не измислям как да му се отблагодаря.
За това ви черпя по едно виртуално мартини и ви пожелавам лятото да дойде по-бързо - с роклите, плажовете, вятъра и сутрешните прибирания с обувките в ръка.
Междувременно, ей това парче ужасно го харесвах като бях на 9 годинки :))))

Просяците на Париж

Кажи ми, че ме мразиш. Хайде де, кажи го. И аз ще ти го кажа. И ще е сладко, ще видиш.
Не ми се обича. То е скучно. Всички го правят. Искам да мразя и да премразя, от дъното на душата си и от върха на пръстите си. За да ги желаеш и да не ти ги дам и да ги целуваш когато не искаш.
Искам да ме заведеш в Париж, но не за да ме прегръщаш под Айфеловата кула, а за да видя просяците. Просяците на Париж да просят красота в най-красивия град. И да не я открият. И да го мразят както аз мразя тебе. В сините ти очи и белите ти зъби. С банските на лалета и плочите в мазето. И колкото е красиво, толкова да е грозно.
И в Сахара искам да отида. Да броя пяскъка и да търся змии. Такива като мен – голи, студени, красиви и долни. Да се галя в тях и да ме топлят.
Искам и на Луната. За да гледам света от високо и да му се смея. Да се подигравам на любовта и на глупаците й. После да плача, задето на съм като тях. И пак да се смея в съзлите си, без да ме разбираш.
И после цяла, цяла нощ да си играя с косите на самодивите и да тичам с тях по кралства и дворове.
И принцеса да съм искам, с дълга златна коса и нежни бели ръце. И да се редят принцовете за мен с пантофки и диаманти да ме подкупват. Да се смея и на тях, а нощем да ходя при просяка и да му се давам цялата. Да викам от блаженство и да се смея с глас на света.
И после да обличам изтърканите джинси и да ходя там на гарата, с бели маратонки и блясък в косите.
.

Never as good as the first time?

Пижо и Пенда - Приказна градка история

Пижо и Пенда да се наричат, до живот да се обичат, казал е народът, но времената се менят, сезоните също и традициите не са това, което бяха.

Пижо – момък за чудо и приказ, ала Пенда – ненаситна и игрива, на едно място се не спира. Обичал я Пижо, гледал я, а тя, високомерна, наперена, не обръщала внимание ни на бързия му кон, ни на страшната му пушка.

И оставал все сам, момъкът Пижо, влюбен и изгубен по Пенда.
Стайлинг: Мила Мутафчиева
Фотография: Иван Цуцуманов
Пенда: Елизабет @ Ivet Fashion
Пижо: Сергей

ViewSofia March 2010
Click for larger images

100

33 фотосесии, 31 корици, 31 матрьошки, 22 клипа, 26 ревюта, 5 мъдри речи, 6 Маккуина, 6 Гаги, 3 Гарета, 3 големи загуби, 2 календара, 1 нюфабрик, 1 Вероника и няколко Лари, Кейта и Абита.
.

Лунички и ванилия на небето

Снощи сънувах. И теб, и него, и едно извънземно. Но не помня. Като станах, пак всичко бях забравила. И още с кафето и първата цигара Витоша ме погледна с един укорителен поглед. Каза ми да не лъжа. А аз не лъжа.. ама изобщо. И не мога да й го обясня, защото тя не ми вярва. Защото вярва само на себе си и защото коя съм аз да й обяснявам, че зная по-добре.
И се сетих за онези прашинки и снежинки и слънчеви зайчета. Играха по лицето ми и се оплитаха в ръцете ми. И ги бутах, и ги дърпах и ги мразех и ги целувах. И толкова бързо ми се прищя да съм на плажа, да пуша цигара, леганала на пясъка без хавлия и без тяло. Да слушам как пеят и душата ми да танцува отгоре ми. Да стана, да изтупам пясъка и предразсъдъците си, да се облека в грешки и да тръгна така по целия свят. Да ги видят и да ми завидят. За грешките. За хубавото, и за лошото, за смешното и красивото. Да ми кажеш, че ме обичаш и аз да ти се изсмея, да те заболи, а после мен да ме заболи, че те боли. И да се удавим в сладка болка.
И лъст. Тежка, спластена, блажена, неверна и безумно красива. Тялото ти пред моето, голямо, тъмно, силно и в мои ръце. Аз мъни-мъни-мъничка владетелка на твоето аз и на моето мен като съм с теб. Безкраен контрол и необуздана свобода, и желание, и желание, толкова много желание. И омраза в сладките целувки, в здравите прегръдки, в мен самата.
И като дете да тичам по небето, сам-сама, понеже не ми трябваш. После да те искам повече от цялата вселена и да те оставям, когато най ме чакаш. И без да си играя и без да те желая, така красиво да падам, без да ставам. Като снежинка или прашинка или слънчево зайче. И ще гоня залеза без да чакам изгрева, защото нощта е моят ден и защото роклите не ми отесняват.
И ще сънувам, и ще забравям, и ще помня.
И се върнах на терасата и дръпнах силно. Задави ме и ме изпълни. Също като теб.

1989

Днес се навършват 20 години от падането на комунизма в България и началото на 'демокрацията'. Честито!

Не, няма да ви говоря колко ужасно е било онова време и колко щастливи сме сега. Просто защото не знам. Родила съм се няма и два месеца след тази дата и познанията ми се изчерпват с разказите на мама и татко и някой друг урок по история.

Обаче ще ви поговоря малко за нашето време - това, в което раста и се развивам аз. А истината е, че положението е плачевно. Демокрацията значи свобода, а аз изобщо не се чувствам свободна. Живея в пълен абсурд, който непрестанно се опитва да ми пречи, вместо да ми помага. Човек за да реализира идеите си не му е нужна само амбиция. Трябват му и ултра здрави нерви да се пребори с тоновете злоба и негативизъм, които ще му се излеят. До преди малко водих спор с човек, който беше крайно раздразнен от факта, че работя и уча в столицата и вече съм 'софиянствала', превземала съм града и клубовете в него (човече, не се обаждай пак сега, моля те, този пост не е за теб). Още съм изумена от факта, че хората се дразнят на други хора задето .. се развиват? Моля ви, кажете го на глас и се чуйте колко смешно звучи. Сега ще кажете и 'Ехееее колко такива отзиви ще срещаш, ти си малка още, ще видиш, дрън-дрън глупости.' Ама не е там въпроса.

Живея сред толкова много млади и талантливи хора, постоянно виждам признаци за процъфтяване на културата ни. И съм сигурна, че и около вас ги има, само не знам дали ги виждате. И тея хора със зъби и нокти се борят да покажат какво могат, да го реализират и развият.
Тук.
В България.
И никъде няма да ходят.
Аз също.
Казаха ми, че това е грешка, трябвало да се махна.
Обаче няма да се махна.
Ще остана тук и аз и моите талантливи приятели ще дадем всичко от себе си! Ама не за да се 'оправим', щото такова понятие няма, а за да се гордеем! За да може след 50 години, ако съм жива и здрава и ако нас ни има да съм доволна от себе си.

Изяжте ме сега.

.

Топло

Топло ми е. Отвътре. Пари ми под лъжичката, повече от обикновено. Но не ме грее, не ме топли от студа, а ме изгаря. Не знам от какво е,но знам, че е силно. От необичайно високите температури миналата седмица ли, от новото ми дебело палто ли, от ужасната сутрин ли... и аз не знам. Но знам, че ме изгаря. Вас не ви ли изгаря? Гори, гори ...

Седем часът. На спирката съм. Ноември е. Навън е 11 градуса, на мен ми е топло. Хората наоколо треперят, на мен ми е топло. Гори ме онова чувство. Дали на още някой му е топло в седем часът сутринта при 11 градуса? Дали в още някой, също като в мен, нещо гори, кипи, напира? Затворена съм в рамка ,в която просто не се побирам. И отвътре е топло, задушно, непоносимо. А така искам да изляза, да почувствам хлад и свобода. Да разперя цялата си душа докъдето мога и искам, никой и нищо да не ме ограничава. С една детска наивност искам да променя реалността, в която живеем, да разчупя дебелите рамки, да прекрача горещите граници. А вие не искате ли? Искам да съм иновативна, креативна, да създавам това, което не сте виждали и чували, това което ще ви възхити и удиви. А вие не искате ли? Искам да ви размечтая така, както аз мечтая, да ви амбицирам така, както аз се амбицирам, да ви вдъхновя така, както аз се вдъхновявам. А вие не искате ли? И не мога, защото ви е студено. Защото е 7 часът, 11 градуса през ноември – идва зима. Студ, мраз, дъжд, сняг, дебело тежко палто... Обзема ни болезнено чувство на студенина, сивота, еднообразие. Примиряваме се с наложените условия, приемаме ги и се нагаждаме според тях – по-тежки палта, по-дебели ботуши. Всячески изолираме студа като чисто температурно явление, защото всички знаем – който ходи гол - кашля, който ходи бос – подсмърча. Обличайте се деца, навън е студено! Бъдете отговорни и се съобразете с условията, защото идва зима...

Седем часът и десет минути. Защо треперите.. на вас не ви ли е топло?

Текст от преди година, еднакво актуален и сега.

Bonsoir cheres amies!

Смея да кажа, че направо забравих това малко парченце от личния ми рай, но някак съм сигурна, че то ще ми прости. Напоследък всяка вечер пия вино, вися в интернет с часове и върша куп нужни и ненужни неща. И трите водят до пристрастяване, само се чудя кое е най-опасно, та към него да се насоча.Иначе докато аз съм търчала наляво надясно, Steven Meisel издал книга. Книга с корици. Книга с корици на Vogue. Книга с 317 корици на Vogue. Само за италианското издание и само за 21 години. Малко хора могат да се похвалят с подобно творчество, но не са много и тези които могат да го оценят. Аз само ви го показвам, вие ми кажете, има ли по-хубав коледен подарък?

Sheep in the big city

Мила е в големия град от известно време, скъсва си дупето от обикаляне, поради което значително отсъства тук и утре ще бъде за първи път на лекции. :)
А вие как сте?

Шест малки неща които правят Мила щастлива!

Продълваваме традицията, призовани от Гомбето, за някои дреболии, които ме карат да се усмихвам. Излезе забавно :)

1. Щастлива съм когато сутрин (около 14-15 часа) пия кафе и преглеждам Google Reader.

2. Щастлива съм когато пазарувам и някоя дреха .. ми проговори :)

3. Щастлива съм когато пия мартини с моите момичета.

4. Щастлива съм когато съм на нови места и се запознавам с нови хора.

5. Щастлива съм когато съм на сцена.

И шестото няма да го кажа защото съм възпитано момиче и блогът ми спазва строга цензура хахах :)

Бих искала да чуя какво прави щастливи Iwo, Zazie и FriChic :)))))

The girl effect

<3