1989

Днес се навършват 20 години от падането на комунизма в България и началото на 'демокрацията'. Честито!

Не, няма да ви говоря колко ужасно е било онова време и колко щастливи сме сега. Просто защото не знам. Родила съм се няма и два месеца след тази дата и познанията ми се изчерпват с разказите на мама и татко и някой друг урок по история.

Обаче ще ви поговоря малко за нашето време - това, в което раста и се развивам аз. А истината е, че положението е плачевно. Демокрацията значи свобода, а аз изобщо не се чувствам свободна. Живея в пълен абсурд, който непрестанно се опитва да ми пречи, вместо да ми помага. Човек за да реализира идеите си не му е нужна само амбиция. Трябват му и ултра здрави нерви да се пребори с тоновете злоба и негативизъм, които ще му се излеят. До преди малко водих спор с човек, който беше крайно раздразнен от факта, че работя и уча в столицата и вече съм 'софиянствала', превземала съм града и клубовете в него (човече, не се обаждай пак сега, моля те, този пост не е за теб). Още съм изумена от факта, че хората се дразнят на други хора задето .. се развиват? Моля ви, кажете го на глас и се чуйте колко смешно звучи. Сега ще кажете и 'Ехееее колко такива отзиви ще срещаш, ти си малка още, ще видиш, дрън-дрън глупости.' Ама не е там въпроса.

Живея сред толкова много млади и талантливи хора, постоянно виждам признаци за процъфтяване на културата ни. И съм сигурна, че и около вас ги има, само не знам дали ги виждате. И тея хора със зъби и нокти се борят да покажат какво могат, да го реализират и развият.
Тук.
В България.
И никъде няма да ходят.
Аз също.
Казаха ми, че това е грешка, трябвало да се махна.
Обаче няма да се махна.
Ще остана тук и аз и моите талантливи приятели ще дадем всичко от себе си! Ама не за да се 'оправим', щото такова понятие няма, а за да се гордеем! За да може след 50 години, ако съм жива и здрава и ако нас ни има да съм доволна от себе си.

Изяжте ме сега.

.

Топло

Топло ми е. Отвътре. Пари ми под лъжичката, повече от обикновено. Но не ме грее, не ме топли от студа, а ме изгаря. Не знам от какво е,но знам, че е силно. От необичайно високите температури миналата седмица ли, от новото ми дебело палто ли, от ужасната сутрин ли... и аз не знам. Но знам, че ме изгаря. Вас не ви ли изгаря? Гори, гори ...

Седем часът. На спирката съм. Ноември е. Навън е 11 градуса, на мен ми е топло. Хората наоколо треперят, на мен ми е топло. Гори ме онова чувство. Дали на още някой му е топло в седем часът сутринта при 11 градуса? Дали в още някой, също като в мен, нещо гори, кипи, напира? Затворена съм в рамка ,в която просто не се побирам. И отвътре е топло, задушно, непоносимо. А така искам да изляза, да почувствам хлад и свобода. Да разперя цялата си душа докъдето мога и искам, никой и нищо да не ме ограничава. С една детска наивност искам да променя реалността, в която живеем, да разчупя дебелите рамки, да прекрача горещите граници. А вие не искате ли? Искам да съм иновативна, креативна, да създавам това, което не сте виждали и чували, това което ще ви възхити и удиви. А вие не искате ли? Искам да ви размечтая така, както аз мечтая, да ви амбицирам така, както аз се амбицирам, да ви вдъхновя така, както аз се вдъхновявам. А вие не искате ли? И не мога, защото ви е студено. Защото е 7 часът, 11 градуса през ноември – идва зима. Студ, мраз, дъжд, сняг, дебело тежко палто... Обзема ни болезнено чувство на студенина, сивота, еднообразие. Примиряваме се с наложените условия, приемаме ги и се нагаждаме според тях – по-тежки палта, по-дебели ботуши. Всячески изолираме студа като чисто температурно явление, защото всички знаем – който ходи гол - кашля, който ходи бос – подсмърча. Обличайте се деца, навън е студено! Бъдете отговорни и се съобразете с условията, защото идва зима...

Седем часът и десет минути. Защо треперите.. на вас не ви ли е топло?

Текст от преди година, еднакво актуален и сега.

World gone Gaga!

Звездата от корицата на декемврийския брой на Flaire е познайте кой... Да, Lady Gaga!
Любимата ми екстравагантна дама отново е на корица и отново е ослепителна! Сесията е дело на Max Abadian, а стайлинга на Anna Trevelyn. Въпреки всичко наистина забележителното си остава самата тя :)
Писна ви от Гага? На мен не.

Bonsoir cheres amies!

Смея да кажа, че направо забравих това малко парченце от личния ми рай, но някак съм сигурна, че то ще ми прости. Напоследък всяка вечер пия вино, вися в интернет с часове и върша куп нужни и ненужни неща. И трите водят до пристрастяване, само се чудя кое е най-опасно, та към него да се насоча.Иначе докато аз съм търчала наляво надясно, Steven Meisel издал книга. Книга с корици. Книга с корици на Vogue. Книга с 317 корици на Vogue. Само за италианското издание и само за 21 години. Малко хора могат да се похвалят с подобно творчество, но не са много и тези които могат да го оценят. Аз само ви го показвам, вие ми кажете, има ли по-хубав коледен подарък?

London, mate!

Макар с немалко закъснение продължавам с обзора на модния сезон. След Ню Йорк дойде ред и на втората модна столица – Лондон - по-мрачна, но и далеч по-интересна. В рамките на няколко дни се представиха някои от водещите имена както на английския, така и на световния пазар.

Началото беляза Matthew Williamson. Лейбълът на симпатичния британец прогнозира едно истински бляскаво лято – сатен, ламе, камъни и пайети навсякъде по моделите. Ледено излъчване в горещите дни!

Направиха впечатление и PPQ, чиито моделки бяха изцяло чернокожи. Самата колеция иначе е пренаситена със удобни коктейли роклички подходящи за всяка вечер в града.

Карето се завръща и Christopher Kane ни го показва на вторият ден от британската модна седмица. В розово или синьо, с прозрачни или ефирни материи, вечер или през деня – хубавото каре винаги е добър избор!

Интересни решения се видяха и при Vivienne Westwood Red Label. Съвсем очаквано, моделите за разчупени, с асиметрични кройки и изкривени силуети. Абсолютно разнообразие от материи, цветове и принтове – в спектакъла на Вивиан всеки герой е различен.

Досущ като в рекламните си кампании Mulberry бяха весели и невинни по детски, докато в Topshop Unique плътта и сексапила бяха на преден план.

Най-голям набор от дефилета Лондон показа във вторник, 22-ри септември. В Aquascutum лятото идва с доста плътни материи и дълги ръкави, а в Pringle of Scotland бялото е на почит и измества почти всички останали цветове. Нямаше как да не забележа Jeremy Scott и неговото алтернативно семейство Флинстоун. Пебълс и Бам-Бам превзеха подиума с кокалчета в косите и нелепо изрязани дрехи в най-веселите цветове!

Достоен завършек на Лондонската седмица може да бъде само Burberry Prorsum. Напук на задаващата се зима материите са леки, кройките - ефирни, а моделите - елегантни по градски. Изненадват ме драпериите и усукванията на плата и наличието на така актуалните напоследък ципове. При всички случаи обаче oбразът на жената Burberry е фин, стилен и най-вече – британски!

Част от текста е публикуван и във View Sofia :)

Grace fuckin Jones!

Грейс е откачено животно и надали има човек на този свят, който да не го знае. Емблема на толкова много неща, че е невъзможно, а и непотребно да ги изброяваме. За мен тя е 'просто' знакова фигура за приложението на изкуството върху една единствена личност и превръщането му в опималната икона на модерното мислене, визиа и начин на живот. Fuckin brilliant!
Иначе списанието е V magazine, много ясно, а фотографът - Jean Paul Goude.

Sheep in the big city

Мила е в големия град от известно време, скъсва си дупето от обикаляне, поради което значително отсъства тук и утре ще бъде за първи път на лекции. :)
А вие как сте?