Тук съм! Говоря с камери, пиша смси, спя по малко, моля се за лято, мисля за италианци и славянци, мечтая за рокли с голи рамене и смлени малини.
И обичам. Най-вече пържените картофки на мама, желираните сърца и косата си, но не е малко.
Aко можех и да рисувам, сигурно щях да съм много щастлива. Ама не мога.
Cant win em all.
А тия дни, ако най-накрая се наканя да си отворя Reader, може и да споделя нещо смислено. Но надали..
22 ноември 2010
24 октомври 2010
Your gilfriend's really beautiful. Do u know she's a bird?
Ще рискувам да съм сред 57839234184-те блога, които постнаха това днес, но е голяма красота. Мисля, че Кание си е загубил разсъдъка от толкова гениалност, но му се отразява просто суперяко. Режисурата и историята са негови, за сценария помага Хайп Уилямс, а за костюмите - Филип Лим. Феникса го играе топ ангела Селита Ибанкс. Историята е семпла, разбираема и много красива.. Ако имаш 34 минути и ако още не си го гледал.. действай!
Ако не, може поне да отделиш 8 за балеринките.
И така..
Нямам търпение за албума!!
23 октомври 2010
You young ladies better back up
Вие ако си мислите, че тея жени някога ще остареят, много се лъжете. Няма мърдане.
И-ко-ни.
22 октомври 2010
21 октомври 2010
Happy New Year!
Guess whats cominnnn!


Pirelli, Karl, Paris, Isabeli, Bianca, Magdalena and God knows who else.
A masterpiece is coming.
Thank u love!
08 октомври 2010
Take me to the fields
Заведи ме в полята. Целувай ме в житата и гони с мене пеперудите. Овъргаляй ме в слама и ме засипи с пера. 
Sara Burton volume one.
Перфектни форми, женствени извивки, силни погледи, тежки стъпки. Сара се справи блестящо! Запази всичкия символизъм на Лий, затвърди връзката му с природата и доказа, че притежава част от гения му. Изгуби малко от тъмния мистицизъм, опрости метафорите, позабрави водата за сметка на земята и да, никога няма да е същото. But oh well. Life.
Създадох този блог с една цел - да пиша, и пиша, и пиша за ревюта. Не знаех какво ще правя през останалите 8 месеца. С времето ентусиазма се стопи, появиха се по-важни неща. Fashion weeks започнаха да правят все по-малко впечатление, нетърпението изчезна. Но магията още е там. Знам, че това е само моментен безинтерес и знам, че нищо друго няма да обичам така. Защото нищо друго не може да замести усещането от подобна колекция.


За това уважавайте изкуството. То може да спаси живота ви някой ден.
Или пък не.
Етикети:
Alexander McQueen,
models,
paris fashion week,
rip
06 октомври 2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)




















