Its just that the time was wrong

Тук съм! Говоря с камери, пиша смси, спя по малко, моля се за лято, мисля за италианци и славянци, мечтая за рокли с голи рамене и смлени малини.
И обичам. Най-вече пържените картофки на мама, желираните сърца и косата си, но не е малко.
Aко можех и да рисувам, сигурно щях да съм много щастлива. Ама не мога.
Cant win em all.

А тия дни, ако най-накрая се наканя да си отворя Reader, може и да споделя нещо смислено. Но надали..