30 март 2009

Черната зима в Chanel

Огнената червенокоска, която отваря щоуто изглежда обещаваща. Следим я с поглед. Тя изчезва. Пак се появява. И пак изчезва. Всъщност не се крие, изпълнява си хореографията момичето. Аз обаче съвсем се обърках коя от къде идва, защото след няма и една минута вече има момичета навсякъде. Сцената напомня на тази от преди няколко сезона и е същински лабиринт!
От всеки вход изскача някоя, цялата в черно с голяма бяла яка и обемни ръкавели, също в бяло. Хубаво че е ментовото по ноктите и бижутата на момичетата, че иначе са като в траур. Ама красив траур. Все пак е Шанел.
Нежната зима на Лагерфелд наиситна е много черна, но е като кукла. С всичката тази дантела и пера, просто забравяш, че навън ще е -10. Но явно Лагерфелд е запазил оригиналността и разнообразието за собствената си колекция, тъй като тук има малко различия измежду всичките може би около 93974732 модела. Все пак някъде по средата се появи още ментово, малко бебешко розово и 4-ма неустоими красавци, които на два пъти се разходиха из лабиринта в група, както и невероятното черно-бяло боди, което бе облякла не кой да е, а Аня Рубик..Видяхме и емблемаичната за последните колекции прозрачна чанта, в която цари завиден порядък.И тъкмо като си помислих, че колекцията е направо скучна, дойде финалът, който успя да ме изненада. Стените на лабиринта се оказаха кухи и манекенките започнаха да излизат от там на перфектно синхронизирани колони, една от които, естествено, беше водена от самия Карл. Сцената се оживи много приятно за сметка на хаотичното обикаляне до преди това. И вече съм почти сигурна - той е безсмъртен!

28 март 2009

It's finally sunny!



Where's your sunshine?

24 март 2009

Дъждовни дни и слънчеви нощи

Валеше неспирно над Амиен.

Кая излезе на терасата и погледна сивото сърдито и отегчено чудовище, което висеше над целия град. От него я свиваше стомахът. Потискаше я неземно много, както дори той не можеше. Тя пое дълбоко въздух, издиша и си помисли нещо, а голямо прозрачно кълбо топъл въздух се откъсна от устата й. Беше доста студено. Кая се опита да надвие времето, каза си, че е по силна от един дъжд, въздъхна още веднъж, и влезе вътре.

В стаята сякаш нямаше нищо. Тя не забелязваше нито една от красивите антикварни мебели в бохемската си спалня. За нея тя бе празна, като душата й. Липсата не я жегна, дори не я трогна - беше свикнала. Влезе в спалнята и високите тавани я замаяха. За миг си помисли, че е някъде далече в прекрасен царски замък по средата на някоя огромна райска градина, в страна, в която слънцето не се предаваше на дъждовните облаци.

‘Ей, – стресна я той – върни се в леглото?’. Кая се върна в празната си спялня малко по-рязко отколкото й се искаше. Тя го погледна, отегчена и разочрована от реалността. Силуетът му се очертаваше прекрасно зад балдахините. Всяка една извивка от прелестните му рамене си личеше с изкусителна нежност и пареща страст. Тя знаеше че тялото й го желае, знаеше, че пак ще се предаде на желанието. Но не знаеше защо.

Кая бавно закрачи из просторната стая като гледаше право в него.Лунната светлина играеше по перфектната му кожа и оставяше блестящи зайчета, които личаха дори през финия тюл. Тя усети, че не може да издържи повече и забърза крачка. Когато стигна до леглото, тя още чуваше тропотът на септемврийския дъжд по стъклото. Смразяваща струя въздух, която се бе промъкнала през малкото прозорче в стената, развя копринените й коси и тюлът около леглото. Вятърът сякаш я прониза в сърцето, дъждът задрънча оше по силно, закънтя в главата й, сърцето й се разтуптя, тя стисна очи и се предаде. Преглътна всичката болка, която таеше в душата си, преглътна и тази, която щеше да затаи след тази нощ, отвори пак очи, и го целуна.

Навън продължаваше да вали като из ведро..

Criticize me!

Fuckin posers!


Абсолютно заимствана идея от le Love, но просто не се сдържахме :D
:))))

Trash trash trash!

Ако след последното зимно шоу 08/09 на Alexander McQueen сте си помислили, че царствената деликатност и нежност на колекцията му са го завладели и той им се е отдал завинаги, жестоко сте се излъгали! Да, той отново е величествен (много ясно) , но този път не по царски, а ужасяващо! Сега по подиумите му се разкарват не изтънчени принцеси, а кралици на кошмара!Декора е като грамадно бунище от някой тийнейджърски хорър (а можеше просто да го заснемат в София.. ). Разкривените кърваво червени устни на момичетата, увитите им в найлони глави, зловещите им усмивки на все пак сърдитите им лица и нахаканата им походка изграждат цяла театрална постановка, която, честно, бих си умряла да гледам. Ама някой друг път ще е това.
Костюмите пак са в десетката - грандиозни, внушителни, 3D на места с плашещи клоунски мотиви и принтове. И на фона на всичката тая кибер обстановка изтрещялата усмивка на McQueen в края на ревюто направо ме довършва :D!
Изобщо забележителен спектакъл!






22 март 2009

Светът е голям..и спасение дебне отвсякъде!


От време на време някой се сеща, че и Пловдив е град, та се появява някое друго интересно културно събитие. Такова е гостуването на Международен филмов фестивал 'София филм фест' под тепетата.
Един от представяните български филми се казва Светът е голям и спасение дебне отвсякъде...може и да не запомните заглавието :D Както и да е, току що се връщам от киносалона и мога да ви кажа, че филмът е страхотен!

Простичка, но трогателна история за Сашко (Карло Любек, който ми стана малко по-симпатичен от нормалното..). Та Сашко получава амнезия,вследствие на автомобилна катасрофа в Германия, в която загиват родителите му Яна и Васко (Христо Мутафчиев и Ана Пападополу). Дядо му пристига от България с идеята да му върне паметта и в крайна сметка те тръгват към дома оборудвани единствено с велосипед, табла и цялото време на света.

Участват още Мики Манойлович, Николай Урумов, Зуека, Стефан Вълдобрев и Павел Поппандов, а режисьор е Стефан Командарев.

Наистина стойностен филм, Дзифт ряпа да яде! Утре отивам на Козелът и се надявам на същия резултат!

21 март 2009

A true teaser

Далеч от вкуса ми относно жените, но все пак Дита Вон Тийз за мен е най-фетишисткото-сексапилно-женствено-до-болка същество на планетата. A true teaser..






Снимки : Nico & Terry Richardson

Gaga-gugu



Последното видео на Lady Gaga се казва Love Game и е доста свежо. Да не говорим за визията й..! Впрочем целият й албум е такъв. Бях много скептично настроена към този носорог когато изгря, но след като чух The Fame, както се казва албумът, ми е изключително симпатична и ме зарежда много положително. Трябва да опитате и вие :)

Victor & Rolf

Няма какво да им описва човек на тях двамата, само като им погледнеш откачените физиономиики един до друг и ти става ясно..
Иначе колекцията им е издържана изцяло в техен стил, без излишни прищевки и отклонения. Отново присъства така типичният за тях релеф по дрехите, който просто обожавам. Вдъхновени от древногръцката митология, снежнобелите лица на момичетата и каменният декор са наистина пленителни. Много оригинални, но пък и съвсем конвенционални дрехи, бих носила всяка една от тях <3




Официално обявявам Victor & Rolf за царе на ботушите! Чак да захаресаш зимата..




Циганска работа..

Най-хубавото нещо на късната зима са модните седмици. Като се замисля март трябва да си е чиста пролет вече, но кой ме пита.. Та модните седмици.. не мога и да си представя как изглежда Париж например по това време на годината, но бас държа че е страхотно. Никоя друга модна столица не се радва на такъв набор от велики имена, които да представят колекциите си.

И естесвено, започвам с Galliano. Как да не го обожава човек..? Тази година поразително ми напомня на Lacroix, който пък сега е изненадващо семпъл, но за него друг път.
Galliano e интерпретирал gipsy стила типично по галиански - съвсем нежен, но същевременно фамозен, претруфен и карнавално-грандиозен. Гримът тотално изкривява човешките контури на лицето, както обикновено, а косата е като на пост-модернистична-gipsy-клошарка или нещо от тоя род.. :D Обаче кърти! Така де, кой ако не Galliano?





И лакомата Coco Rocha :)

20 март 2009

Hiya! :]


Здрасти :)
Аз съм Мила, на 19 съм живея в Пловдив...за сега.
Обичам слънцето, морето, високите мъже, клубните нощи и свежата музика. Хубавите филми и българското кино. Големите компании с приказките до късно. Луда съм по 60-те години, модната фотография и азиатските дизайнери. Капитан съм на отбора на ултра слабичките девойки по подиумите,а и не само там. Обичам да ровя старите вещи на баба от скрина й,въпреки че, да ви кажа честно, тя всичко интересно е изхвърлила. Припадам по много високи обувки, естесвени кожи, дантели, вълна.. и какво ли още не. Обичам себе си и още няколко души, но не са много :)
Ти какво обичаш?