Дъждовни дни и слънчеви нощи

Валеше неспирно над Амиен.

Кая излезе на терасата и погледна сивото сърдито и отегчено чудовище, което висеше над целия град. От него я свиваше стомахът. Потискаше я неземно много, както дори той не можеше. Тя пое дълбоко въздух, издиша и си помисли нещо, а голямо прозрачно кълбо топъл въздух се откъсна от устата й. Беше доста студено. Кая се опита да надвие времето, каза си, че е по силна от един дъжд, въздъхна още веднъж, и влезе вътре.

В стаята сякаш нямаше нищо. Тя не забелязваше нито една от красивите антикварни мебели в бохемската си спалня. За нея тя бе празна, като душата й. Липсата не я жегна, дори не я трогна - беше свикнала. Влезе в спалнята и високите тавани я замаяха. За миг си помисли, че е някъде далече в прекрасен царски замък по средата на някоя огромна райска градина, в страна, в която слънцето не се предаваше на дъждовните облаци.

‘Ей, – стресна я той – върни се в леглото?’. Кая се върна в празната си спялня малко по-рязко отколкото й се искаше. Тя го погледна, отегчена и разочрована от реалността. Силуетът му се очертаваше прекрасно зад балдахините. Всяка една извивка от прелестните му рамене си личеше с изкусителна нежност и пареща страст. Тя знаеше че тялото й го желае, знаеше, че пак ще се предаде на желанието. Но не знаеше защо.

Кая бавно закрачи из просторната стая като гледаше право в него.Лунната светлина играеше по перфектната му кожа и оставяше блестящи зайчета, които личаха дори през финия тюл. Тя усети, че не може да издържи повече и забърза крачка. Когато стигна до леглото, тя още чуваше тропотът на септемврийския дъжд по стъклото. Смразяваща струя въздух, която се бе промъкнала през малкото прозорче в стената, развя копринените й коси и тюлът около леглото. Вятърът сякаш я прониза в сърцето, дъждът задрънча оше по силно, закънтя в главата й, сърцето й се разтуптя, тя стисна очи и се предаде. Преглътна всичката болка, която таеше в душата си, преглътна и тази, която щеше да затаи след тази нощ, отвори пак очи, и го целуна.

Навън продължаваше да вали като из ведро..

Criticize me!