Топло

Топло ми е. Отвътре. Пари ми под лъжичката, повече от обикновено. Но не ме грее, не ме топли от студа, а ме изгаря. Не знам от какво е,но знам, че е силно. От необичайно високите температури миналата седмица ли, от новото ми дебело палто ли, от ужасната сутрин ли... и аз не знам. Но знам, че ме изгаря. Вас не ви ли изгаря? Гори, гори ...

Седем часът. На спирката съм. Ноември е. Навън е 11 градуса, на мен ми е топло. Хората наоколо треперят, на мен ми е топло. Гори ме онова чувство. Дали на още някой му е топло в седем часът сутринта при 11 градуса? Дали в още някой, също като в мен, нещо гори, кипи, напира? Затворена съм в рамка ,в която просто не се побирам. И отвътре е топло, задушно, непоносимо. А така искам да изляза, да почувствам хлад и свобода. Да разперя цялата си душа докъдето мога и искам, никой и нищо да не ме ограничава. С една детска наивност искам да променя реалността, в която живеем, да разчупя дебелите рамки, да прекрача горещите граници. А вие не искате ли? Искам да съм иновативна, креативна, да създавам това, което не сте виждали и чували, това което ще ви възхити и удиви. А вие не искате ли? Искам да ви размечтая така, както аз мечтая, да ви амбицирам така, както аз се амбицирам, да ви вдъхновя така, както аз се вдъхновявам. А вие не искате ли? И не мога, защото ви е студено. Защото е 7 часът, 11 градуса през ноември – идва зима. Студ, мраз, дъжд, сняг, дебело тежко палто... Обзема ни болезнено чувство на студенина, сивота, еднообразие. Примиряваме се с наложените условия, приемаме ги и се нагаждаме според тях – по-тежки палта, по-дебели ботуши. Всячески изолираме студа като чисто температурно явление, защото всички знаем – който ходи гол - кашля, който ходи бос – подсмърча. Обличайте се деца, навън е студено! Бъдете отговорни и се съобразете с условията, защото идва зима...

Седем часът и десет минути. Защо треперите.. на вас не ви ли е топло?

Текст от преди година, еднакво актуален и сега.