Снощи сънувах. И теб, и него, и едно извънземно. Но не помня. Като станах, пак всичко бях забравила. И още с кафето и първата цигара Витоша ме погледна с един укорителен поглед. Каза ми да не лъжа. А аз не лъжа.. ама изобщо. И не мога да й го обясня, защото тя не ми вярва. Защото вярва само на себе си и защото коя съм аз да й обяснявам, че зная по-добре.
И се сетих за онези прашинки и снежинки и слънчеви зайчета. Играха по лицето ми и се оплитаха в ръцете ми. И ги бутах, и ги дърпах и ги мразех и ги целувах. И толкова бързо ми се прищя да съм на плажа, да пуша цигара, леганала на пясъка без хавлия и без тяло. Да слушам как пеят и душата ми да танцува отгоре ми. Да стана, да изтупам пясъка и предразсъдъците си, да се облека в грешки и да тръгна така по целия свят. Да ги видят и да ми завидят. За грешките. За хубавото, и за лошото, за смешното и красивото. Да ми кажеш, че ме обичаш и аз да ти се изсмея, да те заболи, а после мен да ме заболи, че те боли. И да се удавим в сладка болка.
И лъст. Тежка, спластена, блажена, неверна и безумно красива. Тялото ти пред моето, голямо, тъмно, силно и в мои ръце. Аз мъни-мъни-мъничка владетелка на твоето аз и на моето мен като съм с теб. Безкраен контрол и необуздана свобода, и желание, и желание, толкова много желание. И омраза в сладките целувки, в здравите прегръдки, в мен самата.
И като дете да тичам по небето, сам-сама, понеже не ми трябваш. После да те искам повече от цялата вселена и да те оставям, когато най ме чакаш. И без да си играя и без да те желая, така красиво да падам, без да ставам. Като снежинка или прашинка или слънчево зайче. И ще гоня залеза без да чакам изгрева, защото нощта е моят ден и защото роклите не ми отесняват.
И ще сънувам, и ще забравям, и ще помня.
И се върнах на терасата и дръпнах силно. Задави ме и ме изпълни. Също като теб.
Много е красиво! :)
ОтговорИзтриванепрекрасно е :))
ОтговорИзтриване