Когато раговаряш с Вероника, обикновено не можеш да се разсеeш. Тя заема цялото ти внимание. Говори, жестикулира, обяснява и всичко това с много, много страст. И винаги има какво да каже. Затова се срещнахме с нея и я попитахме с какво се занимава сега, когато няма Тotally Erected и какво се случи с този феномен в бг модата.
V. S. Здравей, Вероника, изгуби се от медийното пространство, какво се случва с теб?
В. С много неща се занимавам, както обикновено. В момента точно съм заета главно с едно място, собственост на моя любим, което смятаме да превърнем в любим клуб и място за изява на младите културни дейци на България, защо не някой ден и на света (смее се).
Ще бъде перфектното място за млади, готини и градски хора и артисти. Ще се състои от три части – дневна, вечерна и нощна. За момента смятаме да наблегнем на български гости – диджеи и артисти, защото подкрепяме българската клубна сцена и страст, а и все пак е момент на криза.
Програмата, която сме замислили, е доста интересна и ще включва събития по всяко време на денонощието, както и любимите ми тематични партита. (б.ред: От нас очаквай подробности около новооткрития клуб....).
V. S. А какво всъщност се случи с Тotally Erected?
ВВ: В Тotally Erected от много време насам се трупаха емоции и нерви, които в един момент просто ескалираха и събориха всичко. Това идва от разминаването на гледни точки между партньори – в случая мен и Деси. Тя искаше нещата да се случват по-комерсиално и биснес насочено за България, което е хубаво, естествено, но въпреки всичко, аз съм артист и имам нужда да се развивам извън България, защото всички знаем, че нещата тук се случват няколко години по-бавно.
А и аз не се чувствам само българка или само рускиня, аз се чувствам, колкото и клиширано да звучи, гражданка на света. Навсякъде се чувствам като у дома си и парадоксът е, че единствено в България не ми е така уютно. Забелязах това наскоро – навсякъде хората те приемат какъвто си и изключително се радват на това да си естествен, да твориш и да изразяваш себе си. А тук винаги получаваш по някой друг упрек за това, че си различен, че не си в рамките или дори, че си твърде млад. Особено последното още е актуално и адски нелепо.
Хората се ядосват, че си млад и знаеш повече от тях. А информацията е навсякъде вече и вместо да злобеят, по-възрастните трябва да се гордеят с младите. Затова аз смятам да продължавам да се движа и работя с млади хора, колкото повече остарявам. За да държа духа си млад и да не губя контакт с реалността, да не живея във време, което е отминало.
V. S. Как се чувстваш ти самата след всичките промени?
ВВ: Чувствам се окрилена и свободна.
Не че преди ми е било някакво тежко, но когато настъпи едно такова разминаване между партньори, каквото се случи с нас, нещата стават страшни. Благодарна съм на Бога, че бързо го преодолях, защото беше трудно. Сега обаче съм съвсем като преродена, по-силна отвсякога и всичко, случило ми се, ми служи за урок и благодаря на Бога за всеки един такъв.
Поела съм дълъг път с преместването от България, защото не е лесно да зарежеш всичко, което си започнал.
За това сме малко в постоянно прелитане между Бразилия и България с моя любим, но се надявам догодина, след като и заведението отвори, да мога да остана в Сао Паоло за повече време и да се концентрирам върху работата си там.
V. S. Сега Тotally Erected ще продължи ли да съществува като марка и име?
ВВ: Дрехите ще продължат да се продават в Baza de Luxe до изчерпване на количествата. По-късно ще зареждам и тук нови колекции, но произведени от мястото, където ще се развивам. Засега още не съм решила дали ще е под същата марка, но при всички положения ще ви държа в течение.
Барът на Кабакум ще затвори, а този на Калиакра ще остане. Също така все още под мое име ще останат ивентите. Деси продължава да се занимава с тях, но това, което не й прави голяма чест е, че ги прави изцяло по мои концепции. Цялата линия от ивенти-мода-лейбъл всъщност идва от мои идеи и затова в един момент се почувствах като ограбена.
А аз много държа на хигиената в междучовешките отношения и именно това ми пречи да бъда хищник в бизнеса, но поне се научих да ги разпознавам. Аз не работя по този начин, обичам всичко да е точно и затова нещата между нас с Деси нямаше как да продължат. Но аз всичко съм й простила и й пожелавам много светлина и продължавам напред.
Има си остатъчна болка, естествено, сигурно и при нея е същото, но това е положението.
V. S. Значи, този клуб, който откриваш няма да е Тotally Erected бар?
ВВ: Не, разбира се. Този клуб ще се казва Culture Beat. Понеже се намира и в НДК не ми е много прилично да го наричаме клуб, а и е предназначено за културни мероприятия и хора, така че нямаше по подходящо име. Culture Beat като културен пулс, отзвук на случващото се в града, където артисти по душа и по професия ще могат да идват да обменят информация и да се забавлват.
От сряда до неделя вечерите ще са специални с афтъуърк партита и много танци.
Обаче смятам да се обърна към Министерството на културата относно този грамаден билборд за реклама с чалга визия на евтин и със съмнителен произход алкохол с манекенка по сутиен. Просто е нелепо! Представете си идва чужденец в България, показваме му Двореца на културата и там, отстрани, полугола жена. Какво ще си помислят хората. Това е банер, който се вижда от далеч и веднага ти дава представа какво се случва у нас.
V. S. Нелепо е, да!
Ти ли ще се погрижиш за дизайна и интериора?
ВВ: Аз и моят любим сме си разпределили задачите по-равно. Решихме, че нямаме нужда да наемаме човек, при положение, че и двамата от години се занимаваме с подобни дейности и че аз имаме идея за визията му. За всичко разчитаме на нас самите и поне може да сте сигурни, че ще е авторско.
Интериорът ще се получи много интересно и целта ни е да няма повтаряемост с другите столични заведения, които масово си приличат помежду си, копирайки други световни такива.
Тук говорим за уважение към авторството и затова държим всичко да е индивидуално, защото всеки от нас, човеците, е напълно различен.
В този смисъл всеки желаещ да покаже собствената си култура е добре дошъл да си пулсира с нас.
V. S. Все пак, категорично се местиш да живееш в Сао Паоло?
ВВ: Да, там искам да живея. Ще оставя тук хората и нещата си да се развиват спокойно и в помощ на жадното ни за култура общество, но ще творя оттам. Като човек, давал от силите и творчеството си в продължение на години, мисля, че имам право на такова решение без нагласата, че бягам.
Ще продължа да съм си бизка с България, но от разстояние.
V. S. Тук не ти ли харесва?
ВВ: Може би ще прозвучи ужасно, но не се чувствам добре. Как да ми харесва като знам, че тук няма нито една институция, която да стои зад мен. Тук закон за авторски права не действа. Да не говорим, че ми е трудно дори да се разхождам по улиците, без да бъда замеряна с негативни погледи и коментари. А аз не искам хората да ме харесват, нямам нужда от това. Искам просто толерантност. Това съм си аз и толкова.
А когато се кача на самолета и отида другаде сякаш се отпушвам и ставам истинската аз. Зареждам се положително и идвам тук вече спокойна, енергична и позитивна. А и винаги съм мечтала да живея в Бразилия. Сао Паоло е голям, космополитен и много красив град. За мен той е микс между Токио и Ню Йорк, защото там е най-голямата в света популация на японци в последните 100 години. А аз много се кефя на японците и креативността им. Съвсем адекватно са създали една страхотна и толерантна база за работа в Бразилия.
Освен това е горещо във всяко едно отношение! Сао Паоло е точно за мен и темперамента ми.
V. S. Какво смяташ да правиш там?
ВВ: Ще се занимавам с мода, естествено (смее се). Аз посетих седмицата на модата в Сао Паоло и много харесах всички, както и те мен. Имам сериозни планове за развитието си там. Още не знам дали ще запазя името, защото все пак то е олицетворение на мен самата, но може винаги да изненадам с ново хрумване!
V. S. Обаче пак ще е мода?
ВВ: Задължително! Не че нямам друго какво да правя (смее се). Просто независимо дали ще танцувам или рисувам, модата винаги е в мен, не за да съм модерна, а като начин да израза посланията си. Така че няма спор, че ще продължа да я развивам, докато мога.
V. S. Последно стайлинга на Камелия в Голямата уста беше с изцяло твой гардероб, смяташ ли да продължиш да работиш с родни имена?
ВВ: Да, разбира се, аз и сега го правя! И то с голямо удоволствие, но не и за поп-фолк изпълнители. Нищо лично към тях, просто не е жанр, който може да ме вдъхнови. Камелия беше компромис от моя страна заради експеримента да я покажа в съвсем различна светлина. И бях много приятно изненадана от нейния професионализъм и това, че нито веднъж не се намеси в работата ми. Все още имам редовни клиенти и освен това има такива, които ме търсят, когато имат нужда от мен като стилист или дизайнер. Това, че ще пътувам не пречи на нищо, защото сега с всичките технологии за комуникация всичко се случва много по-лесно и абсолютно нямам проблем да работя от всяка точка на света.
V. S. Напоследък забелязваме наплив на млади български дизайнери, искащи да ни покажат какво могат. Какво мислиш за това и за състоянието наа българската мода въобще?
ВВ: Определено има раздвижване!
Няма да коментирам кой как се справя по отношение на качеството на изработка, но раздвижване определено има и това безкрайно ме радва. Това, че вече има хора с амбиции да творят и произвеждат тук, в България, е прекрасно!
Лично аз се възхищавам на няколко имена като момичетата от Гардероб, Николай Пачев, Нели Митева и други. Надявам се да не прозвучи нескромно, но когато тръгнахме ние да създаваме студио, бяхме... само ние.
Да, имаше тогава, както и до днес, дизайнери като Емилиан Събев, Веско Йорданов, Мариела Гемишева, но не и дизайн студио със собствена концепция плюс поле за изява на други млади артисти.
Всички ни се смееха и се чудеха къде сме тръгнали. Но ето, ние доказахме за малкото време от 5-6 години, че в България нещата могат да се случват. И не само да се случват тук, но и да започват от тук.
Тоест, тук да работя, оттук да си поръчвам платове, тук да показвам колекции и оттук да бъда канена на форуми и изложения в чужбина, да печеля награди и да бъда оценена.
Ако някога за други поколения творци това е било недостижимо, то сега, след всичката достъпна информация и връзкa със света, вече видимо се получава. И колкото повече хора работят така дисциплинирано и с ясна цел, толкова повече ще се развиваме.
V. S Как се вдъхновяваш, имаш ли специфични ритуали, време от деня, муза...?
ВВ: Аз съм изключително емоционален човек и използвам всичко за вдъхновение. Може да ме инспирира както слънцето, така и актуална трагедия или ситуация. Всичко е абсолютно сигнално, но последвано от дълбок рисърч, за да се превърне в тема на моето избухване!
V. S. Означава ли това, че вярваш и в любовта от пръв поглед?
ВВ: Естествено! Вярвам в съдбата и знаците й, в астрологията и преражданията. И в 2012-та вярвам, но не в края на света, а в края на закостенелите стереотипи на мислене.
V. S. Вярваш в прераждания? Ти каква си била в предните животи?
ВВ: О, аз много съм се интересувала! Знам, че много пъти съм била прераждана в Испания. В малкото пъти, в които съм била жена, съм била все танцьорка. Повечето пъти съм била мъж и съм била от духовник до артист във всичките му сфери, но винаги силно изявен.
В общи линии идеята е, че съм се родила сега на този свят, за да събера всичките тези знания и изкуства и да ги трансформирам в нещо ново. Дай Боже!
V. S. Танцуваш ли още?
ВВ: Естествено! Танцът за мен е като въздуха, обожавам да го правя и по този начин медитирам.
В България обаче не танцувам за момента, няма да го правя и в нашия клуб.
Концепцията му изобщо няма да е такава, така или иначе това с танцьорките във всеки клуб много се изтърка.
V. S. Имаш ли световни имена, към които гледаш с истинско възхищение?
ВВ: Честно да си кажа, малко спря да ме интересува какви обувки нося и каква чанта си купувам.
Но обичам да си купувам артиста, истински винтидж с духа на времето си, а не имитации. Не за да си показвам етикетите после, ами защото така взимам от неговия дух вкъщи – купувам произведение на изкуството, независимо картина ли е, дреха ли е. В този смисъл няма как да не се възхищавам на JC de Castelbajac. Това е човек, който цял живот следя и харесвам, a сигурно съм се и влияла, и тази година в Лондон имах честта да се запозная с него! Великолепен е!
Също Raf Simons, Martin Margiela, Balenciaga.
Но възхищението си остава възхищение, моля ви. Уважавам се достатъчно като творец, за да си позволя да крада. Много пъти съм била обвинявана, че копирам този и онзи, а то просто няма как да не настъпи дублиране на идеи в един момент.
Миналата година, например, Yves Saint Laurent пуснаха риза едно към едно с една наша риза, правена преди 2-3 години за Paris is Burning.
Същия случай имах и с рокля Valentino, създадана едно към едно от наше боди за Totally Romantic.
Ама никой не забелязва това или поне не прави хронологична справка кой модел е първи.
Това много ме огорчава и убива желанието ми да живея тук. Сега и на Искрен Лозанов модела му го изкопираха за клипа на Бийонсе.
Дано поне за него се погрижат институциите, но едва ли. И ще е така, докато държавата не започне да подкрепя изкусвтото и да си пази артистите! Държава без култура не е нация!
Пожелавам си през новата година държавата и хората с възможности в нея да повярват и най-после да подкрепят артистите си, както се прави по цял свят, за да запазим и възродим културата си!!!
Благодарна съм на работата и заниманията си, че ми дава моменти като този. Вероятно звучи наивно, може би дори дразни, но единият час, прекаран с такава личност, зарежда колкото цял стек Red Bull-и. И колкото и да се плюе, или пък харесва, трябва да знаете, че това е което трябва на България - повече Вероники. Текста и снимките са за viewsofia.com
za smelostta ,tvorchestvoto, entusiazma i qrkata individualnost na Veronika Vapirova se obrushtam s dulboko uvajenie, kakto i kum neinite kolegi.Nadiavam se poveche mladi i kreativni xora da vzimat primer ot pulnocennite i dostoini xora.
ОтговорИзтриване